Бронзови и голи

Неотразимо бронзови и голи,

Изваяни от блясък и мечти,

Полирани, блестящи и готови

Да плуват волно в сините очи.

Безсрамни те на плажа се припичат,

Попиващи до капка радостта.

По тях вълните ни безспирно тичат

И ги ревнува даже пролетта.

Невероятни, зрелищни и леки,

На красотата вечни дъщери,

Обичам ви и туй го може всеки –

Сърцето си на вас да подари!

Стефан Стефанов

Тези бели дантели

Гиздаво пощурели

По снагите им тичат

В пазвите им надничат

По ръцете минават

Под полите им шават

С шум пресрещат бедрата

С шепот тънък ръката

Къдрави сме и меки

Везани пък и леки

Нас преследват момците

Нас желаят очите

Но защо ни разкъсват

И смехът ни прекъсват

И защо по земята

А момата в кревата!?

Стефан Стефанов

Единственият начин да ме видиш

Е да затвориш черните очи.

Тогава Слънцето ще ти завиди

И в срам ще пламнат милиард звезди.

Промяна ли!? – Не няма да направя.

Не искам да си идe пролетта.

Не искам да изчезне пещерата,

Пустинята и даже пепелта!

По-силно стискай клепките омайни.

По-близо съм от бисерна сълза.

Единственият начин да ме видиш,

Е да прогледнеш нежно в Любовта!

Стефан Стефанов

Гости за любов

Не мога днес да те приема скъпа.

О, не и днес любима, не и днес.

Нощта запазена е вече за разкоша

Но ти не си сред „Гости за любов”!

Какво се случва? – Нищо не разбирам!

Обичам те, но нямам власт в нощта.

Тогава идват гостите любовни

И скрива се безсрамната Луна!

Не мога днес да те поканя скъпа.

О, не и утре, не и не.

Покана нямат гостите ми нощни,

А само име „Гости за любов”!

Стефан Стефанов