Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Поезия, публицистика, изобразително изкуство, музика...
Автор: oste Категория: Поезия
Прочетен: 420969 Постинги: 214 Коментари: 61
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8  >  >>
 
              Парченце „безпричинна радост” падна от Райската градина в моята. Цветята пощуряха. Започна небивал цъфтеж и миризми. Само за миг всичко се преобрази до неузнаваемост. Зашеметяващ цветен килим и упояващи душата ухания изпълниха двора. Самият аз не бях на себе си, да не говорим за птичките, пчеличките, домашните ми котки и двете дъждовни жаби живеещи в шумата под чемшира, всички бяха в еуфория.

                Уплаших се!?

                Взех парченцето „безпричинна радост” и се изкачих на най-високият връх на планината, нали живея в град на планина и в гора, протегнах ръка нагоре и казах:

-          Връщам ви го!

-          Кое?  - попитаха отгоре.

-          Парченцето „безпричинна радост”, падна от вас.

-          Задръж го – каза глас преизпълнен с безпричинна щедрост – тук има предостатъчно.

Бях забравил, че безпричинните неща никога не свършват!

 

Стефан Стефанов

28.09.2011 GBBG

Категория: Поезия
Прочетен: 3813 Коментари: 0 Гласове: 0
18.09.2011 18:50 - Бъди мъж!
              
               Още от самото си раждане, всяко мъжко, което разтваря утроба, чува точно този призив. Точно той го съпътства и през целият му живот. Дали ще е малко момченце с почернели от сладкото зъбки, шумен, нахакан и в същото време неуверен юноша, злял  мъж в разцвета на силите си или умъдрял старец, изразът, с който се обръщат към него е все един и същ: „Бъди мъж!”  Лесно е, когато чуваш това цял живот,  да станеш наистина точно това – истински мъж.

                За прелестните създания от розовата страна на земята обаче, нещата не стоят така. Първото изискване към тях е: „Бъди добро дете!” Бащата пък иска „Добро момиче”, майката „Добра дъщеря”. Докато се огледа, тази добра дъщеря, мъжът и иска от нея да бъде „Добра съпруга”, а както знаем съпружеството върви ръка за ръка с майчинството и детето й иска тя да бъде „Добра майка”. Така неусетно и за самата нея, напълно случайно, но съвсем закономерно се появява и любовник, който иска тя да е „Най-добрата любовница”. Но нещата от живота не спират до тук, защото внуците изискват тя да е „Най-добрата баба!” Всички тези роли са по силите на всяка една жена, но само по отделно, а понякога тя е принудена да ги играе по едно и също време в една и съща стая с едни и същи хора – това наистина е прекалено! Точно тогава, понякога и се струва, че чува истинска вълшебна музика за изтерзаната си душа – „Бъди мъж!"

Стефан Стефанов

17.09.2011 GBBG

Категория: Поезия
Прочетен: 903 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 18.09.2011 19:43
 
Има във Вселената едни същества, които незнайно защо, може би защото нямат къде другаде, слагат по главите си най-различни неща: ластици, шноли, фиби, диадеми, корони, обеци, пиърсинги и каквото им дойде още. То те и по другите части от себе си също закачат невъобразими неща като: пиърсинги, гривни, пръстени, синджирчета и т.н., но да се придържаме към темата.
         Вижте с вътрешните си очи следната сцена.
         Бог, най- великият Грънчар, по хладина, взема малко парче глина, понамокря я с вода и започва да извайва от нея поредният си непостижим шедьовър.
         След като вече е постигнал зашеметяващата форма, преди да изсъхне и да се втвърди, Той и вдъхва дихание и тя става жива душа! Прекрасно малко момиченце със сини морски очи и слънчеви руси дълги къдрици.
         Тогава Бог го плясва бащински-окуражително по дупето и му казва с най-любящия си глас:
- Хайде моето момичe, иди да си играеш с пясъка.
И то, с цялото си божествено великолепие и невинно очарование, се затичва към прималелият от очакване пясък на безметежния океански бряг.
         Но какво става? Този рус, съвършен и безгрешен ангел се спира, обръща се и с най-милото си, но същевременно леко укорителено гласче пита:
- Ами ластикът ми !?
Стефан Стефанов
14.09.2011 GBBG
Категория: Поезия
Прочетен: 1745 Коментари: 2 Гласове: 0
26.08.2011 11:23 - САНТОРИНИ
САНТОРИНИ

                Всяка година през август се изправям пред дилемата: Рим – ремонт, Равена – ремонт, Ривиерата – ремонт. Тази година реших драстично да променя статуквото и избрах: Санторини или ремонт? Отговорът бодро изскочи от сенчестата пристройка зад къщата. Дааа, Ремонт! Речено  -  сторено. След известни къртачески и бетонджийски палави дейности, дойде ред и на боядисването. Цветовете сами се нанесоха в новото си жилище. Бяло варосани стени и морско синьо боядисани врати и прозорци. Те ти го и Санторини. Мислех да мина с един ослепително син леген пълен с чешмяна вода, но това не се прие много добре от по нежните и префинени същества, участващи на равна нога в това приключение. Приятел домъкна от някъде порцеленова мивка и казa  - Търси майстор. Готово. Веднага звъннах на човека. Дойде майсторът на оглед. Гледа, смята и каза - дай 60 лева за части. Изпращам ти моя помощник, а аз ще дойда по-късно. Така и стана. Дойде момчето и започна здраво да кърти и подготвя. По някое време се появи и майсторът, садна до мен на пейката и започнахме дружески разговор. От време на време майсторът ставаше, отиваше до помощника  си и казваше – Чакай да помисля. Тук трябва мисловна дейност.  А после нареждаше по устабашийски – Направи го така. След някой и друг час ремонтът бе завършен. Направихме пробата. Водата с радост се изля от новата канелка и бодро пое по направо изрисуваните тръби. Великолепно! - Колко да давам? Попитах аз. –  100 лева , да си разделим с колегата по 50. Рече майсторът. Той е висок 170 см. и тежи 160 кг. Явно бе, че неговата тарифа не бе нито на точка, нито на час, а на килограм живо тегло. Платих като ...Тъй, че за следнащият ремонт качете майстора първо на кантара за да сте хаберлии какво ви се пише.

Стефан Стефанов

26.08.2011 GBBG

Категория: Забавление
Прочетен: 2891 Коментари: 0 Гласове: 0
21.08.2011 21:22 - ДЪГА
Силен летен дъжд, богат на едри капки и честа звучност, се изля обилно, бързо прииждащ от север.

                Домакини и гости седят на новата веранда, повдигната като палуба на яхта над зелената вълна на тревата, а над тях издутите платна на сенника плющят на насилника вятър.

                Лятна буря – както дошла, така и отишла. Слънцето простира златната си риза на небосклона и от нея се изнизва прешарена дъга, тъкана от свежи багри и росни капки. Градът заприличва на приказка и майката на Божидара и разказва за чудното вълшебство на дъгата да превръща миналите под нея момчета в момичета и момичетата в момчета.

                Шесгодишният рус ангел се фръцва по-далеч от това чудо и заявява на висок глас с характерната си подкупваща усмивка.

-          Не искам! Аз съм доволна от живота си на момиче!

Подочул: Стефан Стефанов

04.08.2011 GBBG

Категория: Лайфстайл
Прочетен: 952 Коментари: 0 Гласове: 2
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: oste
Категория: Поезия
Прочетен: 420969
Постинги: 214
Коментари: 61
Гласове: 378