и плъзгам се по нея с часове.

Очите, устните, дъхът, мечтите

по нея бродят същи зверове -

готови да захапят, да разкъсат,

преослепителният смугъл стан,

да тичат дълго и преследват лудо

невероятният магичен блян.

Но щом до нея стигнат те – ръцете.

Щом спуснат се по този водопад.

Смирението – рядко, висше цвете,

променя дивият първичен лад.

Ръцете по природа са омайни

и галят с ласки всичко на света.

Аз само следвам ги, и в чиста нежност

превръщам се след  досег с любовта.

Стефан Стефанов

24.04.2011 GBBG

Хляб

Нощвите на баба са бели

Тази нощ е месила хляб

Пещта е опалила рано

И сладко ухае на хляб

На масата вече сме всички

Молитва над новия хляб

Когато сега го преглъщам

Си спомням домашният хляб

На баба поклон на ръцете

Замесили чудния хляб

На нея поклон на сърцето

Дарила ме с истински хляб

Не ще да забравя и меся

В нощвите и моя си хляб

Със него да може синът ми

Да вкуси от чудото хляб

Стефан Стефанов

31.03.2011 GBBG

искане

горещият гръб на разголено лято

крилете вълшебни на волното ято

отблясъка страстен на чистото злато

две думи любовни написани слято

отвара на извор роден в планината

ухание диво на билки в полята

мрежеста сянка на клони в гората

гребен разпенен коронясал вълната

мистични напеви на песни вековни

скалисти усои на пропасти ловни

тътен и слава от битки чутовни

възхвали и химни със знаци съдбовни

вихрушки и преспи градушки и хали

цветя пъстроцветни навред разцъфтяли

дървета вековни на гръм устояли

сладко от устни – устните яли

блеснали погледи търсещи риска

морето което гальовно се плиска

сърцето което в любовта се притиска

всичко от мене Той тихо поиска

Стефан Стефанов

29.03.2011 GBBG