2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
В очакване на нещо светло
Живее всяка фибра в мен
И аз се радвам на простора,
Кото дете на лабиринт.
Тогава всичко е желано
И всичко иска да цъфти
И всичко иска да се ражда,
Като тайфун от нечий вик.
Премрежва се водата чиста,
Във дим и нива там се скри,
А после - тишина неземна,
Като във Дикинсънов стих.
Земята тръпне натежала
От много думи и войни
И всички виждат, но не стават,
Като в арената на цирк.
Все още дрезгаво е в мене,
Аз чакам, чакам светлина
И искам тя да ме превземе,
Като апостол на деня.
Идваш ти като Марсо,
По Дикенсово смел,
Размесваш злото със добро
И правиш си коктейл.
И мене каниш - но уви -
Не смея аз да пия.
Тогаз отпиваш глътка ти
От страшната ракия.
Развеселен си, виждам аз,
Над мене се присмиваш.
Прощавам ти, защото знам,
Не си щастлив - но криеш.
Нещастен си, аз знам това,
Нещастен като мене,
Но идваш ти като Марсо,
А аз съм само Стефан.африканска поговорка
Със себе си аз спорих дълго,
Душата си пребродих сам -
Търсих старо угризение,
Намерих нови преспи срам.
Загубих се във лабилинта
От чувства, болки и мечти,
И не намерих изход верен -
Забравил бях кълбото си.
Сега се мъча да открия
Минотавъра поне -
Искам аз да го убия,
Той душата ми яде.
Пред мене уморено спряха
И каруцарят ме попита:
"Кой път отива за града?"
Показах му го. Без да бърза,
Той вяло ми благодари,
Качи се и изпсува мръсно,
А после зад рида се скри.
Със безразличие
Ти нищо не поглеждаш,
Отпуснал мисли и глава.
Към себи си се вглеждаш
Не тревожно,
Мечтаеш съвършена пустота.
Отрекъл си околните животни,
Отрекъл си и тая пустота.
Свойте задължения без ропот
Отхвърлил си, когато си разбрал.
Безумен, безразсъден, безподобен!
Как искам да съм вързан
С твойта връв!
Веригата каторжна моя
Със твоята желязна да сменя.
Ти нито искаш, нито някой може...
Към тебе никой не е благ ни зъл.
Не съществуват те за тебе духом,
В ритниците, духът е друг.
Безумен, безразсъден, безподобен!
Ще те постигна. Вярвам във това!