2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
В олтара на моята преданост
Отдаден почитам Те аз.
Със Тебе живея в сърцето си,
Със Тебе във чудния час.
Препълнил душата ми с радости,
Навливаш във ней благодат.
Очите ми с сълзи даряваш,
Със тях съм премного богат.
Това е мистичното даване
И сливане с "благия зов",
В олтара на моята преданост,
Докоснат от Твойта любов!
Опитах се да те обърна,
от всичко да освободя
душата ти, кояно пърха
като врабче във мрачина.
Опитах се, но не нацелих
най-вярната стрела в целта -
от туй косите ми са бели
и скръбна морната душа.
Останалото вече знаеш!
Без дъх останал посред път,
оттеглих се, къде намерих -
накрай света в потаен кът.
Но още идва насред мене
на твоята душа ликът
и в огън пламнал тихо стена
аз твойто име в мойта гръд.
Домашният ми ангел ми показа
Сърцето си – пулсираща любов.
Бе толкоз близко, можех да го хвана,
Във шепите на моя благослов.
Прегърнах го, той вля във мен наслада
И тръгнахме след устремния зов.
Накрая се стопихме в светлината
И сляхме се с Всемирната Любов.
Безкраят бе приятел от квартала,
А Вечността момиченце с цветя,
Нагазили тъй дръзко във нещата,
Играеха най-странната игра.
Когато се завърнах, той бе тука,
Домашният ми ангел – благослов.
За мене то изпълваше простора,
Сърцето му – пулсираща любов!
Отхапвам от чашата жълт кехлибар,
до дъно се спускам в уханната жар.
Прецеждам звездите през погледа чер,
но целя се в нея - като смърт в офицер.
Трептящите вени шепнат прости,
атлазени пръсти зоват остани.
Вибрира покоят, звъни тишина -
приятелка моя със вкус на жена.
Потапям се още, и още веднъж,
главата ми пламва, в сърцето ми дъжд.
Дали да докосна ябълков цвят,
или пък от моста с краката назад...
Изчистените линии съдбовни,
Набързо се сборичкаха на куб.
Тя спъна се във тях и се опомни,
Но твърде късно - той беше вече тук.
Опита се да се спаси с наслада -
Опита с радост, с щастие дори.
Но той отхвърли всичко със досада
И към сърцето и се устреми.
Тогава си спомни, че може да моли,
че може да плаче - до смърт да скърби.
Безхитростно сълзите паднаха голи
И изворът тъмен във миг заискри.