2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Длето и чук в ръцете груби.
Престилка кожена, каскет.
За цели месеци се губи,
Потеглил рано на гурбет.
Върти, извива се ръката.
Потта от челото струи.
Хвърчат чивии по тревата,
А камъкът гради, гради…
На неговите плещи мощни,
Крепят се: мостове, стени,
Основи, калдаръми нощни,
Герани, църкви и чешми.
Любимият ми дядо Стефан –
Със твърдокаменна снага,
В ръка желязна стиснал мойта,
По детски слабичка ръка…
Обичам го, и го целувам.
Нима това е пример лош?
Във него бели зъби впивам,
С предчувствие за фин разкош!
Каква наслада за душата!
Каква неистова съдба!
Да късам сребърната риза
И галя черната снага!
Ухание мистериозно,
Изляло се от семена,
Разпукани за да покълне
Във плочка тежка сладостта.
А върховите му изяви,
Залели с мистика нощта,
Която нежно, сластно капе
По черноголата Луна.
Е да, такъв е той – съюзник
Във мисията на страстта.
Обичам го на поразия
И нося го прикрит в кръвта!
Ентропията ме захапа,
Почти любовно за крака.
Успях набързо да избягам
Но тя не бърза, знам това.
Във парка ме преследва дълго
Но скрих се сред едни деца,
Играещи със топка луда,
И тя със тях се запиля.
Прибрах се, и почти заспивах
Но незаспиваща ръка,
Погали буйната ми грива
И тя във мигом посивя.
Не можех да остана вече
Със статус – молеща уста.
Извадих тежкият си бицепс
И се приготвих за борба!
Какво обича тя най-много:
Енергия, победи, власт…
Готов съм да и ги харизам
За да насити свойта паст!
Но не отстъпвам ни на йота
От чест, достойнство и любов.
Какво е мойта същност вечна
Без техният върховен зов!?