2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Защо градината е цветна?
Дали това е благослов?
Прецизен избор от геноми?
Или неистова любов?
От що градината е цветна?
Нима от захарният скреж,
Полепнал нежно по бодлите
На изненадан таралеж?
С какво градината е цветна?
Дали със перлена роса,
Обручила тъй рано сутрин
Моминско-тревната снага?
С кого градината е цветна?
Нима със тежките пчели,
Летящи като изумруди
През августовските лъчи?
Дали градината е цветна
През погледа на мравояд,
Приседнал на постеля летна
Да уталожи своя глад?
Аз знам, градината е цветна,
От избора на вси цветя,
Решили, вкупом да обикнат -
Престранността на другостта!!!
През диафрагмата засмуквам
Брилянтите на радостта.
Очите страстно ги опипват,
И впиват се в каратността.
Със вдигнат мерник ги преследвам
През оптиката на смъртта.
Но лъжа фино и успявам
Да заблудя дори скръбта.
В коктейл от скорости и бленди
Добавям фокус за привкус.
Гарнирам с варио лежерно,
Финалът – с ISO послевкус.
Нагазвам в цветното усое,
Портрет във ирис се стопи,
А макрото, нахално голо
На акт, престори се дори!
Те мойта гордост са тщеславна
И всички мислят, че съм аз,
А тя виновна е за всичко,
Фотомагията – екстаз!
Роденият кат Олелийня -
прекръсти се на Карнавал.
Отглеждан дълго от народа,
сега съвсем е пощръклял!
По улиците се извива
прешарената му снага,
ту хили се, ту се присмива,
променя цвят като дъга.
А тъй е шумен и забавен,
сто стилна музика звучи.
Оркестрите на радостта му
надуват смешните тръби.
Я хайде, всички се включете!
Така поканата гласи.
Градът и странните му котки,
очакват ви с торби лъжи!
Безстрашен, смело се представих,
Но тя такъв ми отвъртя…
Че после дълго ниско лазих,
Опасно близко до калта.
Е няма нищо, пак съм тука.
Та аз съм смел и готин тип.
В квартала баровски подстриган
Ме знаят даже като вип!
Колана стегнах на изхода,
Той беше моя таен бич
И пак пред нея се изправих,
Нали съм смел и готин пич!
Опитах да я заговоря…
Но тя ми фрасна пак един –
Без много, много аз да споря,
Наложих лед, полях се с джин.
Не исках срещите да свършват,
Май вече пада си по мен
И в бара пушечно загърнат
Запях пак стария рефрен.
И тя, смили се най-накрая –
Съдбата, с цепната пола,
Така било и по-удобно
Да рита зверски със крака!