2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Спартанците на Леонид
Каква върховна титаничност
Те знаят смъртни са, но миг,
Не сещат своята трагичност
Съдбата няма власт над тях
Безсмъртие сами създали
Тъй тристата от векове
Сред хората са преживяли
Без аналог е тоз урок
По безпределна алогичност
Спартанците на Леонид
В едно със вечна безграничност
Нож
Освирепял, но не от глад,
Заби, стихията си ножа.
Прободе, зверски смелостта
И се прицели в мойта кожа.
Замахна с гибелна ръка
И покоси невинността ми,
Отскочих в дясно от смъртта,
Но той разсече верността ми.
Във ъгъл, безнадеждно свит,
Довърши острото си дело.
Прободе ме за сетен път –
Обърса кръв от тънко чело.
Успя той всичко да рани.
Кръвта да плисне по площада.
Но Тя, прие го в свойта гръд -
Без да помоли за пощада!
Втрещено гледах през мъгла
Изповедта му препокайна.
Филизи пусна и цветя –
Любов, бе чудната й тайна!
МЕДИЦИНСКА АКАДЕМИЯ
/по истински случай/
Академичният съвет,
Реши със пръст да ме заплаши.
При първо име Първолет –
Не знам с какво ще ме уплаши?
Повдигнах темата за Спин,
Доцентите се изпокриха,
А деканът и Никодим
При секретарката се скриха.
Изпях им ведро експозе
Фервекс, запиха двойно-мощен,
А после само в резюме
Представих им живота нощен.
Това доведе ги до шок –
Системи, нитроглицерини…
А патологът филантроп,
Слухтеше кой ще се спомине.
Във тежка криза влезе днес
Академичното ни тяло.
Аз Първолет, тринайстий раз –
Започвах бодро отначало.
Битакът нагъл преоткри
На вещите живота нощен.
Поли, бикини и коли
Отвориха локал среднощен.
Навързани като гирлянд,
Сергиите шпалири правят.
С вълни от кич и целофан
Опитват се да ни удавят.
Там шумна музика звучи
Със хаос пълен е простора,
Дори да тръгнеш в сто страни –
Ще срещнеш само сиви хора.
Поредният битак расте,
Изяжда старите шедьоври,
Извива двете ни ръце –
Запраща май, чак през октомври!
На миглите си Пролетта
Разпъна цветни панаири.
Жужат разпалено цветя,
Оркестър пъстър нежно свири.
По пръстите и ромолят
Акордите на красотата.
В нозете нежно се тълпят
Стада, поля, ята в позлата.
Ухания, гърмежи, звън
И въртележки лекокрили,
Прогонват зимния ни сън,
Зареждат ни със нови сили.
Премилостива, остани!
С целувки аз ще те обличам –
Но Тя към Лятото лети
И дръзка, смело се съблича!