По път отказва той да мине.

По мост не ще да пресече.

Пътеки тънки и алеи

Не срещат двете му нозе.

Огради дай му да прескача.

През дупките да се провре.

Над пропасти да профучава.

Да покорява върхове.

Но най-обича – той ми каза,

Да гали кожата с ръце,

С косите да се заиграва

И облаците да пасе.

Приятел ми е и го нося,

Дълбоко скрит във мойта гръд.

Единствено от там ще може

да го изтръгне стон на смърт.

Реших със огъня среднощен

Душата ти да изгоря.

Знам твойто тяло ще я пази,

Като скалата стрък трева.

То първо ще се разтрепери,

Ще се извива в сто страни.

Ще завибрира като лудо

И цяло ще се изпоти.

Отличен бодигард – неистов,

Пазител на живот и смърт,

За нея е готов на още –

Чутовни подвизи и твърд.

Но после идва ред на нея –

Жадувам твоята душа.

Със хилядите шашки лава

Само за миг ще я взривя.

Не, няма никаква надежда,

Да ме остави тази власт.

Горя с червена безнадеждност

И паля вече твойта страст!

Въоръжен с болезнен крах

по границата надразумна,

придвижвам своя смъртен страх

на пръстите на смелост шумна.

Мечта е моят чист компас,

преекспонирано трагична.

Небето скупчено над нас

от ложа гледа безгранична.

Какъв процес незабравим!

Каква божествена държава!

Треперещ като херувим

вървя по лед от срам и слава.

Под пластове вечерен грим,

целта ми вече е открита -

усмивка, поглед, жест любим

това издаде де е скрита.

Прицелвам се, а тя се смей...

Нима игра със мен играе!?

По-страшен съм дори от змей,

но тя целува и нехае.

Със тежка клетва днес закле ме

премилостивото сърце.

Евангелието поднесе,

току пред моето лице.

Камата сложи най отгоре

и револверът натъкми.

Повдигна пурпурното чело

и ме погледна във очи.

Поиска безпощадни думи

със устните да промълвя.

В едно със него, до предела

на любовта, да изгоря!