2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Крещи пак във мене барута.
Отново мирише на дим.
Избухвам от думата чута,
изгарям от чуждия грим.
Горя като жертвена клада,
събрана във восъчна свещ -
пламък белее - пропада,
на пепел се стрива зловещ.
Разбира се пак се възраждам,
на феникс подобен и нощ.
Но само отново да жаждам
за бунт, за барут и за мощ.
Силно засрамени пръсти,
заплитат се в пошли лъжи.
Близост, докосната нощем,
погледи - черни звезди.
Горещо отпита омая
набързо стопи се във тях,
чудните розови преспи
на прасково-цветния страх.
Но те ги намериха - своите,
кобалт и коприна във плът
и нежно докоснаха зноя,
на смугло настръхнала гръд.
Натиснал до болка педала с газта,
прегърнал през рамо кръст и змия,
летиш във завоя на облак червен,
превърнал във 300-та кон съвършен.
Бензинът, ухаещ на страх и на смърт,
прониква във вени от смелост и твърд.
Безумната крива на лудия ден,
бясно върти се със писък зелен.
Разсипал по пистата перлени дни,
нанизваш победи, асфалт и жени.
През шлема го гледаш - живота стрела,
дълбоко забита, във гръб без крила.
Твърдеше, че е клет веген,
А зъбите му все връз мен.
Изпепеляваща уста,
Нахапана до кръв снага.
Уханна болка, викове,
Разцепено на две небе.
Заменям брошки за очи,
Говоря глупости, лъжи.
От часове заливат ме
Талази черно кадифе.
Извивам шия и мечта,
А зъбите му все така,
Бележат страстният копнеж
На полудял по мен младеж!