Опитах се да те обърна,
от всичко да освободя
душата ти, кояно пърха
като врабче във мрачина.

Опитах се, но не нацелих
най-вярната стрела в целта -
от туй косите ми са бели
и скръбна морната душа.

Останалото вече знаеш!
Без дъх останал посред път,
оттеглих се, къде намерих -
накрай света в потаен кът.

Но още идва насред мене
на твоята душа ликът
и в огън пламнал тихо стена
аз твойто име в мойта гръд.