Натиснал до болка педала с газта,
прегърнал през рамо кръст и змия,

летиш във завоя на облак червен,
превърнал във 300-та кон съвършен.

Бензинът, ухаещ на страх и на смърт,
прониква във вени от смелост и твърд.

Безумната крива на лудия ден,
бясно върти се със писък зелен.

Разсипал по пистата перлени дни,
нанизваш победи, асфалт и жени.

През шлема го гледаш - живота стрела,
дълбоко забита, във гръб без крила.