2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Целуна пастата разкошна
Настърган леко пармезан.
Просеккото, вечерно хладно,
Кипи - същински див фонтан.
А Леонардо, позапържил,
На печката си, малко лук,
Забърква болонезе вещо
В нощта, и прави се на кук.
Насладата е преголяма.
Гладът и жаждата - по две,
Разправят се като хамали –
Попаднали на бал с царе.
Дванадесет отдавна мина,
Не спи винарната - ни Рим.
И тази нощ незабравима,
Остави своя вкус любим!
Осмисля мекият проблясък
На ириса магичността.
Трептят пчелите над цветята
В предчувствие на сладостта.
Със клонки странни нежно сочи
Цветът на скоруша в света.
Таи се той в безброй посоки
И се прокрадва през дъжда.
Неистов трепет е обхванал
И тишината, и сластта.
Искри зеленото усое,
Проскърцва морна утринта.
Каква картина непосилна
За зажаднялата душа!
Напивам страстно, и умирам,
С възторг на утринна зора!
Безумна Странджа, пали си мегдана,
Принудена от кода на кръвта!
Иконата в жаравата се впива,
Летят по огън босите крака.
Отвътре се изпълва, до предела,
Душата й, пропита със екстаз.
Небето черно, пламъкът съдбовен,
Раздират се в молитвения час.
Пищи гайдарят, все по-бързо бяга,
Сърцето й, след ритъма суров.
Избраната, иконата не пуща,
И литва с нея – Божий благослов!