Със буги-вуги ме залива

Petroff, отрано през деня.

Абсентът, здраво ме полива,

С зеленоока хладина.

А тя, в Пикасовото синьо,

Умело пали захарта,

Със сода нежно я облива

До бяло-кълбеста мъгла.

Най-после и шансон – отлично,

Добавям лед, звъни кристал…

Все по-загадъчно и лично,

Понасям се на облак бял.

С финалните акорди морни,

На песента, и на страстта,

Пелинът, свойта мрежа хвърля,

И властно иска си дела.

Добре, че тя е тук във синьо,

Загръща ме с вечерен шал

И води ме в градина лунна

Да засадя гора печал.