Венецианската ми маска
всред карнавала ме откри,
целуна нежно гордостта ми
и с биле страстно ме опи.

На кея първо ме заведе,
Сан Марко чакаше ме там,
щом влязох в златната му пазва,
той стана моят личен храм.

С квадригата препуснах бясно
по хълмите на древността -
Риалто, чудните гондоли,
Санта Мария - красота.

Във лабиринта от канали,
загубих се, и се смалих.
На бара бляскав на живота,
мартини россо кротко пих.

Но той отказа да ме пусне,
духът на маската, уви.
И нищо, че е на стената -
Венеция във мен кипи.