Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Поезия, публицистика, изобразително изкуство, музика...
Автор: oste Категория: Поезия
Прочетен: 428376 Постинги: 214 Коментари: 61
Постинги в блога от Юли, 2011 г.
11.07.2011 09:21 - Атос
image
 На връх Атос, пенливото сияние,

ме кани да потегля с кръст на път.

И походът на подвиг и мълчание,

да свърши с преминаване отвъд!

 

С  търпение напълних си торбичката,

смирение налях в прозрачен съд,

и даже смелостта облякох всичката,

и с упование поех на  път.

 

Нагоре, все нагоре ме издигаше,

стремеж – наречен вяра и любов.

Надеждата сърцето ми подпираше,

и винаги за крачка бях готов.

 

През бурите наречени вълнение,

през дъжд и сняг от мисли и мечти,

пътека следвах - сладко дръзновение -

въздигането почна да личи.

 

Когато блесна Атос с ореола си,

от слънце и духовна светлина  -

бях там, съвсем зашеметен, но спомням си,

нагоре продължих, към святостта!

 

Стефан Стефанов

23.04.2011 GBBG

Категория: Поезия
Прочетен: 1139 Коментари: 0 Гласове: 0
 СВЕТА ГОРА – ПОСЛЕДНАТА КРЕПОСТ НА ПРАВОСЛАВИЕТО

image 

Какво може да се види в Света гора?

Зависи с кои очи си тръгнал за там.

Ако си с духовните си очи, първото нещо което ще „видиш”,  е всепроникващата и всеобхватна Божия благодат, струяща безпреривно и безусловно от Него към нас! Ще „видиш”  и един истински проверен в хилядолетията монашески начин на живот и подвизаване сигурно водещ до спасение!

Ако си тръгнал с човешките си очи ще видиш същите страсти и неволи, каквито си имаш и вкъщи.

Ако ли пък, не дай си Боже, си тръгнал с материялните си очи, могат да ти се привидят само камъни, диви прасета, чакали и змии.

Сам избери.

 

                Дори последният модел на  „GARMIN – NUVI”, не можа да открие необходимата ни крайна точка на пътуването. Но с кръст, молитва и Божията помощ след няколко часа пътуване с кола пристигаме в небесното градче Урануполи.

                След като взехме необходимият документ наречен диамонтирион – разрешително за пребиваване в Света гора за четири дни и три нощи - си купуваме билети и се качваме на ферибота, който ни понася към зографският пристан.  Час път и ферибота акостира първо на Йованица – пристанището обслужващо сръбския манастир Хилендар и след това на нашето, да го наречем българското или зографското пристанище. Там вече ни чакат приятели. Това са йеромонахът Серафим и послушникът Йонко /и двамата от Габрово/. Разменяме сърдечни братски прегръдки и благословии, товарим багаж си на старата соц Нива и се впускаме в пет километрово оф роуд пътуване с пилот отец Серафим.  Джипът на местните полицаи ни прави ескорт, а отец Серафим, като че ли не забелязва камъните и деретата на и край пътя, толкова е свикнал с това трасе.   Няколко минути шофиране  и пристигаме пред портите на българската света обител в Света гора – манастирът Свети Георги Зограф. Първото нещо, което се прави за новопристигналите поклонници е те да бъдат настанени в архондарик т. е. стаята за гости.   Поднеся им се чаша вода и локум. Братята предлагат чай или кафе, а ако не е пост може да ви сервират и малка чашка с ракия, ликьор или узо в гръцките манастири. Собственоръчно вписваме имената си в манастирската присъствена книга.  Освен нас, двамата габровци, в стаята ни са настанени и всеизвестният о. Петър от Горна Оряховица, заедно със сина си. Отец Петър съвсем не е новак тук, според неговите думи той идва по няколко пъти в годината.
image

                Стараейки се да ни бъдат полезни, братята отварят за нас съкровищниците на манастира.

                Брат Методий, който има определено влечение към иконописта, ни води в една от църквите на манастира, в която временно са приютени безценни стари икони. За да стигнем да входа на църквата, минаваме по тераса опасваща храма на повече от 50 м. височина. Вътре отец Методий ни показва, както е редно, първо чудотворната икона, а след това подробно ни зопознава с някои от изключитено впечатляващите образи на светии. Духовният и естетическият му взор прониква дълбоко през пластовете от надрисувания и замързявания и се спира някъде там отвъд 14 век, където за него грее истинската икона.

                Други братя ни оказват необходимата духовна помощ и гостоприемство и ни показват многобройните мощи на светци, пазени грижливо в стъклени съркофази. Отварят за нас църкви и крипти за да се докоснем до чудотворни светини. Под водачеството на Йонко достигаме до отдалечената издълбана високо в скалите килия, в която се е подвизавал монахът Козма. От своебразният балкон се открива гледка към храм Свети Георги, издигащ се на първоначалното място на манастира.

                Продължава нашето запознаване с манастирският типик.  Той  гласи, че вечернята започва в 18.00 ч. българско време или 17.00 ч. Зографско. Изчакваме клепалото, което възвестява началото на богослужението. Мнозина миряни очакват да чуят камбанен звън, но в Зограф, монахът, чието послушание е биенето на клепало и камбана, минава из целия вътрешен манастирски двор и няколкократно подхваща един и същ музикален мотив. Както всяка друга дейност и биенето на клепало се съпътства с определени молитви.

                При влизането в храма за богослужение също се спазва определен ред. Пръв минава за целувание на иконите дядо игумен, а след него са гостите  клирици. Братята тактично ме изчакват и любезно ме канят да сторя това. Характерна особеност за цяла Света гора е, че целуванието на иконите започва винаги от чудотворната икона на съответния храм, където и да се намира тя, а чак след това следва известният ни ред.

                Вечерното богослужение е сравнително кратко, около един час. Веднага след него при излизането от храма се отправяме към манастирската трапезария. Тук е момента да се даде по-подробно обяснение на архитектурните особености на светогорските манастири. Всички те имат формата на каменна крепост. По външните стени има зъбери и бойници, като на истински крепостни стени, а много от манастирите имат и истинска крепостна кула, извисяваща се високо над околните сгради. Тежки дървени или метални порти, които се заключват вечерно време, спомагат за сигурността и спокойствието в светата обител. Дългите чардаци, играещи понякога ролята и на коридори, са разположени винаги към двора на манастира. Погледа е към неговия център защото точно там тупти мистичното сърце на този духовен организъм – манастирският храм. Именно основната дейност на храма – молитвеното богослужение осмисля и определя ритъма на живота на всички негови обитатели. Килиите на братята и поклонниците са сравнително близко и по този начин не се губи ценно време за молитва. Трапезарията на всички светогорски манастири които посетихме е непосредствено срещу входа на църквата. Редът е такав, че веднага след богослужение всички влизат в нея без никакво забавяне, суетене или лутане. С други думи, чак след като се е наситил с духовна храна, човек пристъпва и към веществената. Редът отново е впечатляващ. След като игуменът на манастира и братята се настанят на обичайните си места, нарочен монах със специално послушание, посочва на всеки един от гостите поклонници неговото място на трапезата. Тук миряните са отделени на самостоятелни маси.

                Както вече казахме всичко в манастирите се прави след  благословение и молитва. В случая игуменът на манастира благославя трапезата и тя протича при четенето на глас от някой послушник, чито послушание е това, на религиозни писания, най-вече жития на светии.

                Внезапно се чува звънец и вечерята се прекратява на часа. Всички стават и след съответното благословение на избитките следва напускането на трапезарията. Време е за лично време и сън.

                Ударите на клепалото отново ни подканят за служба. Часът е 3.30. Сутрешното богослужение започва в 4.00 ч. и според случая продължава до 8.00 – 9.00 ч. Може би ще ви се види твърде дълго, но не е. Освен тези 6-7 часа задължително обществено богослужение монасите имат да изпълняват и индивидуално правило или набор от молитви и поклони, самостоятелно в килиите си. По този начин се запълва  едната трета от деня на монаха. Втората трета е осем часа послушание или труд, който е точно регламентиран и благословен от игумена или някой от епитропите. Останалите осем часа са за сън и лично време на братята. Както и сами можете да се досетите най-големият недостиг на Света гора е липсата на време.  
image  

                В поклонническата ни програма, съставена от послушник Йонко, вторият манастир към който се отправяме се нарича Свети Павел. За да достигнем до него отново се качваме на ферибота и след като акостираме пътьом в пристаните на манастирите Констамонит, Дохиар, Ксенофонт, Свети Пантелеймон и Ксиропотам достигаме до междинното пристанище Дафни, на което кой знае защо сменяме феритата и продължаваме в характерния за цяла Света гора спокоен и уравновесен ход през последващити спирки: Симоно-Петър, Григорий и Дионисий . Ето и крайната ни спирка за днес. На пристана на манастира ни чака микробус, с който ни превозват до самите порти на манастира. А той е прекрасен и веднага грабва очите и сърцето. Мястото в което е построен наподобява гигантски амфитеатър, чиято сцена е морето. Там някъде по средата на трибуните е седнал той  – „Свети Павел”. Гледката е невероятна, може би защото манастирът е готов почти на сто процента след големите ремонти, прецизните реставрационни работи и монументалните нови строежи. В цялата Света гора кипи усилен труд. Почти всички манастири са в някаква фаза на реставрация, ремонт или ново строителство. Милиони се влагат от години наред. Скели, предпазни мрежи, по няколко кулокрана на манастир, собствени кариери и бетонни възли, огромни самосвали с пясък и цимент, стотици работници, са нещо обичайно за днешният ден на Атон. Трябва да се признае, че резултатите са изумителни.

                Веднага заобичвам този манастир. Настанява ни един руски монах, числящ се към братството, което е съставено предимно от гърци. Приветливата обстановка и вътрешната подредба на манастира точно съответства  на излъчването на монасите. Ведрост, радост, любов. Какво повече може се иска. Обикаляме по обичая си и снимаме всичко позволено. Навсякъде камък и дърво. Терасираните градини са приспособени за цялостно покриване. Капковото напояване е навсякъде. Килията ни е нова, с три легла, на етажа има сервизни помещения включително и душ с топла вода. Той веднага влиза в употреба. Градусите са далеч над тридесет, а сянката оскъдна.

                На трапезата срещу мен е седнал монах келиот /пустинник, който се е заселил самостоятелно в непристъпна местност и сам се грижи за прехраната и въздигането си/. Гледам съсухреното му, лишено от емоции лице, изпитото му и жилесто телосложение, мазолестите му длани и груби пръсти, които с парченце хляб отопяват и последната капчица от постната супа, гледам как яде ябълката си с хляб и напълно разбирам смирението и благоговението, което струи от него. 

                Тук сутрешната служба започва в 3.30 ч. Това не е проблем за нас. Отдавна сме будни. Въпреки че всеки манастир има генератори за ток, монасите предпочитат богослужението да се води почти в пълен мрак само на естествената светлина на няколко разноцветни кандила и запалени от богомолците свещи. Службата върви в характерния за Света гора тих, спокоен, лишен от външни ефекти стил. Набляга се предимно на четенето и антифонното пение. Няколко от монасите изнасят цялата служба. Други дяконисват, но по-голяма част молитвено участват. След няколко часа служба, съвсем изненадващо игуменът на манастира взе една запалена свещ и обходи всички тронове в храма вглеждайки се със загрижени очи в лицата на всеки един монах и поклонник. Както се оказа, не случайно. На Света гора той се слави с това, че се отнася с голяма любов към братството си.

                Напускаме Агиос Павлос с преизпълнени от очарование сърца и души.

                Ферито ни връща в Дафни от където с автобус се отправяме към столицата на монашеската република Карея. Пресичаме полуострова през средата в посока изток и от Карея продължаваме с микробуси до следващият манастир - Великата лавра. Той е първият манастир на Света гора. И сега е първенец, но само исторически. Както във всяка градина, така и в градината на Божията Майка растат различни цветя. Свикнали вече с лекотата и лишените от всякакъв конформизъм отношения в Зограф, чийто игумен дядо Амвросий е известен със своята обич, търпимост и неконфликтност, с лекотата и любовта характерни за Свети Павел, то атмосферата във Великата лавра ни навежда на други мисли. Още с пристигането се усеща  резервираност и дистанция.
image 

                След вечерното богослужение и трапезата, за желаещите да се поклонят на светите мощи, които се намират в изобилие във всеки един манастир, братята от лаврата отслужиха допълнителна служба и подробно разясниха на кого са съответните частици. Наред с другите бяха споменати свети Йоан Кукузел и свети Стефан.

                Сутринта излизаме по-рано от служба за да се върнем в Карея.

                Монашеската столица ни очаква. Щом пристигнахме се отправихме към манастира Кутлумуш и добре, че го сторихме. Попаднахме в наистина завършена във всяко отношение обстановка. Специално посадените трева и цветя около манастира се обгрижвани от брат на сериозна възраст. Впечатли ни невероятната за тази географска и духовна ширина японска беседка, построена насред специален воден басейн и явно замислена като естествен климатик. Навсякъде цари изключителен ред и чистота, които напълно ни обезоръжиха, а вътрешният двор ни разкри типично българска обстановка.  Единственият манастир, в който цветята бяха навсякъде. Братята бяха успели да превърне в реалност израза, с който понякога са определя Атон – „Градината на Божията Майка”. Веднага ни забелязаха  и ни поканиха на поклонение в храма. Наистина прекрасен духовен кът!
image

                Сбогувахме с тази усладителна прелест. С благословението на нашият посланик в Кинотиса /Светогорското правителство/ се настанихме в българския конак. Импозантна сграда от 1901 г. доминираща над площада на Карея.

                Следващата ни спирка бе сръбската килия Свети  Сава. На ненатрапливото ни почукване се отзова  сръбски монах, чието послушание е да чете псалтира няколко пъти на ден и да посреща гостите. Избягвам да описвам с големи подробности обстановката, в която попадаме по време на поклонничеството, защото не това е целта на този пътепис, но тук трябва да разкрия, че всичко бе напълно обновено, както отвън така и вътре. Вън градината и цветята, вътре стенописите и иконите. Безмълвен, монахът келиот донесе дежурните вода и сладки. Без да злоупотребяваме с гостоприемството му се прекръстваме и напускаме райското му убежище.

                В следващите часове малката ни група събираше сили за венеца на поклонението – Всенощното бдение по случай празника на Карея - Достойно ест. За да изясним значението му за Карея, Света гора, нас българите и целият православен свят ще е необходима самостоятелна статия, сега само ще спомена, че това е едно от четирите песнопения дадено от ангел и единственото посветено на Богородица. Изпято и написано  в българската килия „Достойно ест”, най-вероятно на един български послушник.
image

 

                Празникът привлече като с духовен магнит, монаси и поклонници от цялата Света гора. Богослужението започна в 21.00 ч. и завърши в 7.00 ч. сутринта. Службата бе непреривна, като монасите четци и певци често си сменяха, а поклонниците имаха възможност да излизат навън и да поседнат.

                Някъде към 23.20 ч. вратите на сградата, в която се помещава Кинотисът се отвориха за да приютят за кратка почивка черкуващите се. Разнообразното множество от: монаси, килиоти, схимници, иереи, послушници, поклонници, критски архиерей, гръцки министър, руснаци, сърби, гърци, българи и румънци се смеси  за непринуден разговор и братско во Христа общение. Изживяването бе неописуемо. Духовната атмосфера незапетнена. Любовта пълна с благодат! Вода, сладки и кафе за всеки, пожелал да се подкрепи за продължителният подвиг.

                Сутринта земното слънце заяви правата си над новия ден.

                Връщаме се на родна земя - пътуваме към Зограф.
image

                Време е за неизбежните, но много желани в родината подаръци. Какво може да се купи с пари в Света гора: от ламинирана иконичка за едно евро до огромна ръчно рисувана икона с полирано  злато за няколко десетки хилади. От кулинарна книга със светогорски рецепти до огромни почти метрови сребърти потири. От броеничка изплетена с молитва на келиот, до вино от Ватопед...

                На първо място в нашия списък на подаръци са броениците. Отец Серафим дари собственоръчно направени восъчни свещи за храм Света Троица в Габрово. Послушникът Йонко ни снабди с елей от кандилото пред чудотворната икона на свети Георги, памучета напоени с миро от мироточиви чудотворни мощи и ред  други благословени светини.

                Благодарим на дядо игумен, на отец Серафим, на послушник Йонко и на всички зографски и светогорски братя и послушници. Благодарим им, че ги има, и че вече повече от 1000 години стоят на безпреривна духовна стража на кулите и бойниците на последната непревземаема крепост на Православието наречена СВЕТА ГОРА!
image

                Господи Иисусе Христе Боже Наш, по молитвите на Твоята пренепорочна и света Майка  Богородица небесната игуменка на Света гора, Твоят мир дай им сега,  винаги и във въчни вакове! Амин!

Протойерей: Стефан Стефанов

Категория: Лични дневници
Прочетен: 2261 Коментари: 2 Гласове: 1
Последна промяна: 28.11.2011 16:43
Търсене

За този блог
Автор: oste
Категория: Поезия
Прочетен: 428376
Постинги: 214
Коментари: 61
Гласове: 378