2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. bateico
8. rosiela
9. iw69
10. djani
Степният вълк
/по Херман Хесе/
Аз съм степният вълк, който вие в полето
И викът ми среднощен раздира деня.
Жаждам нейната шия извита разкошно
И по стъпките леки до смърт ще вървя.
Как ухае на кръв и на мляко простора.
Подлудяват ме нейните черни очи.
Тя е мойта съдба - безнадеждно жестока
И разкъсва душата ми с бели зъби.
Стефан Стефанов
12.07.2009 GBBG
В бутиковата ми градина
Надигна се неистов вой.
Цветята, тази моя слабост,
Потеглиха със мен на бой.
Начело тя, хортензията,
Превземка първа на света,
Не стига, че е тъй дебела,
Ами и сменя си цвета.
Магнолията, тази фръцла,
Фасони дай и да крои,
Така сърдито размириса,
Че покрай ней не се стои.
И орхидея – толкоз крехка
И тя със тях се съюзи,
Да не говорим за флоксила,
Известна с хитрите очи.
Драцении и родгерсии,
Обърнаха ми гръб дори.
Хибискуса и бенджамина,
Пораснаха като гори.
Единствено да защити ме
Мушкатото се изчерви,
Но кой брои го във бутика,
Нали от село е уви.
И всичко туй, че вчера вечер,
Погалих нежно по цвета,
Обичната ми теменужка
Със ръст на сребърна игла.
Стефан Стефанов
25.07.2009 GBBG
Дойде на пръсти Тишината
И ме превзе, дори без стон.
Мълчанието се нанесе
Съвсем легално в моя дом.
Покоят, после навести ме,
Разгледа стаите подред.
Приседна, уж да си почине
И ми поиска чай със мед.
Във върволица надойдоха:
Смиреност, Нежност, Благослов,
Жертвоготовност безгранична,
Надежда, Вяра и Любов.
А Прошката позакъсняла
Със Изповед дойде в ръка.
О Покаяние съдбовно,
Не идвай тука без сълза.
Ти Милосърдие, не чакай,
Като изпъдено навън,
В едно със пухкавата Обич,
Влезте дълбоко в моя сън.
От тези пречестити гости,
Домът ми засия блажен.
Къде ти, пир, току през пости!
Духовен пир, и то за мен!
Стефан Стефанов
19.07.2009 GBBG
Монашеска награда
Напълно отстранил от пътя,
Светът и егото си той,
Сам пали го и се потапя,
Във жежкия молитвен зной.
Щом тя, удари неразбрана –
Камбаната, сред пустошта,
Отдръпва залък от устата,
Оставя четки и пера.
И всичко друго мигом чезне,
Най-важното сега стои -
Във дивен разговор със Бога,
Душата да се услади.
Блаженство, потрес и наслада.
Екстаз струящ от вси страни –
Монашеска награда малка,
За подвизи, обети дни…
Стефан Стефанов
19.07.2009 GBBG
Синьо
От премного синьо
Просторът прималя
Плясъкът на гъска
В блатото се свря
Сипналата утрин
Свежест подари
На върха скалите
Слънце позлати
Легнала на плажа
Вълната се смири
С кехлибар дървото
Плодове смени
Безметежно тайнство
Красота роди
Непосилна радост
Дар за две очи
Стефан Стефанов
18.07.2009 GBBG