2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Реших със огъня среднощен
Душата ти да изгоря.
Знам твойто тяло ще я пази,
Като скалата стрък трева.
То първо ще се разтрепери,
Ще се извива в сто страни.
Ще завибрира като лудо
И цяло ще се изпоти.
Отличен бодигард – неистов,
Пазител на живот и смърт,
За нея е готов на още –
Чутовни подвизи и твърд.
Но после идва ред на нея –
Жадувам твоята душа.
Със хилядите шашки лава
Само за миг ще я взривя.
Не, няма никаква надежда,
Да ме остави тази власт.
Горя с червена безнадеждност
И паля вече твойта страст!
Въоръжен с болезнен крах
по границата надразумна,
придвижвам своя смъртен страх
на пръстите на смелост шумна.
Мечта е моят чист компас,
преекспонирано трагична.
Небето скупчено над нас
от ложа гледа безгранична.
Какъв процес незабравим!
Каква божествена държава!
Треперещ като херувим
вървя по лед от срам и слава.
Под пластове вечерен грим,
целта ми вече е открита -
усмивка, поглед, жест любим
това издаде де е скрита.
Прицелвам се, а тя се смей...
Нима игра със мен играе!?
По-страшен съм дори от змей,
но тя целува и нехае.