По път отказва той да мине.

По мост не ще да пресече.

Пътеки тънки и алеи

Не срещат двете му нозе.

Огради дай му да прескача.

През дупките да се провре.

Над пропасти да профучава.

Да покорява върхове.

Но най-обича – той ми каза,

Да гали кожата с ръце,

С косите да се заиграва

И облаците да пасе.

Приятел ми е и го нося,

Дълбоко скрит във мойта гръд.

Единствено от там ще може

да го изтръгне стон на смърт.