Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Поезия, публицистика, изобразително изкуство, музика...
Автор: oste Категория: Поезия
Прочетен: 424888 Постинги: 214 Коментари: 61
Постинги в блога от Август, 2010 г.

 

Относно бурката

 

Всеки кръстен християнин, който поне веднъж е пристъпил прага на коя да е действаща девическа света обител, ще трябва да спре с обсъждането и по-право с осъждането на бурката.

Защото там се подвизават в Господа жени, изцяло облечени в черни дрехи, които ние наричаме за по-разбираемо раса. Това което е останало на показ е лицето и то твърде минимализирано, без да се вижда никаква коса - съответно прическа и дланите на ръцете, всичко друго е почернено.

Не всеки знае, не всеки се е интересувал, но още в първите дни след Христа в Синайската пустиня се заселват отшелници, които полагат началото на монашеския начин живот, в цялото му разнообразие - в частност облеклото.

Вземайки за основа вретищата за покаяние, практика известна ни от Стария Завет и модифицирайки ги в някаква степен, тези отшелници и първи монаси въвеждат в употреба расото, което претърпява многократни изменения по форма но не и по същност.

Какво е посланието, което изпраща на околните хора, носещият расо?

„АЗ СЪМ УМРЯЛ ЗА СВЕТА! АЗ СЪМ ЖИВО ПОГРЕБАН! ВСЪЩНОСТ ВЕЧЕ НЯМАМ АЗ! НЯМАМ ИНДИВИДУАЛНОСТ! ЖИВЕЯ САМО В БОГА! ПОРАДИ ТАЗИ ПРИЧИНА НЕ СЕ НУЖДАЯ ОТ НИЩО ЗЕМНО! НАЙ-МАЛКО МИ Е НЕОБХОДИМО ТОВА ТЯЛО, ФОРМА И ЕГО!”

Освен текстилното зазиждане, така да наречем носенето на расо, има и съвсем истинско физическо, а и още по-важно психичиско – за пример: приемане на схима за исихия – неговорене.

Още едно необходимо пояснетие: расо може да се носи не само от постригани монаси, при определени обстоятелства може да бъде благословено носенето му и от мирянин, като той бива наричан не монах, а просто расофор /носещ расо/.

Ето до какви примери може да ни доведе това изследване.

И тук вече спокойно можем да кажем, че въпреки, че в мюсюлманството няма монашество, явно в един момент някой тъй е възревнувал Господа, че се е възползвал от една чежда нему религиозна традиция и е направил всичко възможно да я направи своя. Както се вижда с успех.

Ще трябва да обясним още веднъж, че бурката носи същото послание, което и расото, и то е: „Отказвам се от този свят и се предавам Богу!”

Поради тази идентичност на посланията ще бъде височайше лицемерие и двуличие да величаем расото, и в същото време да клеймим бурката.

Това, че носенето на бурка бива експлоатирано и натоварено с пропаганда и политика, че служи за знаме на борбата срещу християнството и другите религии, и е белег на агресия или нетърпимост е съвсем друг въпрос.

Единственият въпрос, който трябва да вълнува християните /за настоящото изследване/ е: „Дали бурката е избрана свободно или е наложена насила?”

Ако на първата част на въпроса е отговорено положително – само можем да се радваме.

Ако ли положително е отговорено на втората част, то наш дълг е да освободим жената от наложените и диктат и тирания!

 

 

 

О. Стефан

05.08.2010 г.

imageimage 
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 1833 Коментари: 1 Гласове: 0
03.08.2010 08:35 - Пъстрим
image

Поети сме – на струни ний приличаме.

Настроени сме във различен лад.

Под пръстите Му радостно вибрираме

И пъстрим още този дивен свят!!!

 

Стефан Стефанов

03.08.2010 GBBG 
Категория: Поезия
Прочетен: 647 Коментари: 0 Гласове: 0
 

image

Простора син пробождат минаретата.

Стремеж неистов мощно ги крепи.

 

image

Полирани до блясък са кубетата –

Безкрайни сфери със безброи мечти.

 

image

Килимчета молитвени в нозете ти

Обгръщат нежно боси ходила.

image

Стотици кандила – искри понесени,

Въртят се в свръхестествена игра.

 

image

А в тази жега кани те аязмото

Да разхладиш напукани уста,

image

За да прошепнат в петък тихо устните

Молитвата – крепяща съвестта!

 

Стефан Стефанов

30.07.2010 GBBG

Категория: Поезия
Прочетен: 1049 Коментари: 2 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: oste
Категория: Поезия
Прочетен: 424888
Постинги: 214
Коментари: 61
Гласове: 378