Простора син пробождат минаретата.

Стремеж неистов мощно ги крепи.

Полирани до блясък са кубетата –

Безкрайни сфери със безброи мечти.

Килимчета молитвени в нозете ти

Обгръщат нежно боси ходила.

Стотици кандила – искри понесени,

Въртят се в свръхестествена игра.

А в тази жега кани те аязмото

Да разхладиш напукани уста,

За да прошепнат в петък тихо устните

Молитвата – крепяща съвестта!

Стефан Стефанов

30.07.2010 GBBG