2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. planinitenabulgaria
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Относно бурката
Всеки кръстен християнин, който поне веднъж е пристъпил прага на коя да е действаща девическа света обител, ще трябва да спре с обсъждането и по-право с осъждането на бурката.
Защото там се подвизават в Господа жени, изцяло облечени в черни дрехи, които ние наричаме за по-разбираемо раса. Това което е останало на показ е лицето и то твърде минимализирано, без да се вижда никаква коса - съответно прическа и дланите на ръцете, всичко друго е почернено.
Не всеки знае, не всеки се е интересувал, но още в първите дни след Христа в Синайската пустиня се заселват отшелници, които полагат началото на монашеския начин живот, в цялото му разнообразие - в частност облеклото.
Вземайки за основа вретищата за покаяние, практика известна ни от Стария Завет и модифицирайки ги в някаква степен, тези отшелници и първи монаси въвеждат в употреба расото, което претърпява многократни изменения по форма но не и по същност.
Какво е посланието, което изпраща на околните хора, носещият расо?
„АЗ СЪМ УМРЯЛ ЗА СВЕТА! АЗ СЪМ ЖИВО ПОГРЕБАН! ВСЪЩНОСТ ВЕЧЕ НЯМАМ АЗ! НЯМАМ ИНДИВИДУАЛНОСТ! ЖИВЕЯ САМО В БОГА! ПОРАДИ ТАЗИ ПРИЧИНА НЕ СЕ НУЖДАЯ ОТ НИЩО ЗЕМНО! НАЙ-МАЛКО МИ Е НЕОБХОДИМО ТОВА ТЯЛО, ФОРМА И ЕГО!”
Освен текстилното зазиждане, така да наречем носенето на расо, има и съвсем истинско физическо, а и още по-важно психичиско – за пример: приемане на схима за исихия – неговорене.
Още едно необходимо пояснетие: расо може да се носи не само от постригани монаси, при определени обстоятелства може да бъде благословено носенето му и от мирянин, като той бива наричан не монах, а просто расофор /носещ расо/.
Ето до какви примери може да ни доведе това изследване.
И тук вече спокойно можем да кажем, че въпреки, че в мюсюлманството няма монашество, явно в един момент някой тъй е възревнувал Господа, че се е възползвал от една чежда нему религиозна традиция и е направил всичко възможно да я направи своя. Както се вижда с успех.
Ще трябва да обясним още веднъж, че бурката носи същото послание, което и расото, и то е: „Отказвам се от този свят и се предавам Богу!”
Поради тази идентичност на посланията ще бъде височайше лицемерие и двуличие да величаем расото, и в същото време да клеймим бурката.
Това, че носенето на бурка бива експлоатирано и натоварено с пропаганда и политика, че служи за знаме на борбата срещу християнството и другите религии, и е белег на агресия или нетърпимост е съвсем друг въпрос.
Единственият въпрос, който трябва да вълнува християните /за настоящото изследване/ е: „Дали бурката е избрана свободно или е наложена насила?”
Ако на първата част на въпроса е отговорено положително – само можем да се радваме.
Ако ли положително е отговорено на втората част, то наш дълг е да освободим жената от наложените и диктат и тирания!
О. Стефан
05.08.2010 г.