Домакини и гости седят на новата веранда, повдигната като палуба на яхта над зелената вълна на тревата, а над тях издутите платна на сенника плющят на насилника вятър.

                Лятна буря – както дошла, така и отишла. Слънцето простира златната си риза на небосклона и от нея се изнизва прешарена дъга, тъкана от свежи багри и росни капки. Градът заприличва на приказка и майката на Божидара и разказва за чудното вълшебство на дъгата да превръща миналите под нея момчета в момичета и момичетата в момчета.

                Шесгодишният рус ангел се фръцва по-далеч от това чудо и заявява на висок глас с характерната си подкупваща усмивка.

-          Не искам! Аз съм доволна от живота си на момиче!

Подочул: Стефан Стефанов