Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Поезия, публицистика, изобразително изкуство, музика...
Автор: oste Категория: Поезия
Прочетен: 424878 Постинги: 214 Коментари: 61
Постинги в блога от Септември, 2011 г.
                image
                 Възползвайки се от нескритият ми пресантиман към невероятната Индия и прилежащите й Хималаи, една позната, успя така да ме оплете, че да ми продаде парче „розова хималайска сол”.

                В изпълнение на съответната рецепта започнах приемането й рано сутрин в стократно разредена доза в чаша вода.

                Хареса ми. Постепенно започнах да соля и ястията на трапезата си. В началото по малко, но скоро се пристрастих и количествата сол силно нараснаха.

                Трябваше да се сетя, че това ще се плаща, по някакъв начин, но чак пак по такъв...

                Сега рева като хималайска мечка, точно в сюблимният момент.

                Жените се втрещяват и настръхват, но кой знае защо не бягат, нито пък тя - ДИСТРИБУТОРКАТА!?

СС

27.09.2011 GBBG

                 

Категория: Забавление
Прочетен: 1940 Коментари: 0 Гласове: 0
 imageimage
              Парченце „безпричинна радост” падна от Райската градина в моята. Цветята пощуряха. Започна небивал цъфтеж и миризми. Само за миг всичко се преобрази до неузнаваемост. Зашеметяващ цветен килим и упояващи душата ухания изпълниха двора. Самият аз не бях на себе си, да не говорим за птичките, пчеличките, домашните ми котки и двете дъждовни жаби живеещи в шумата под чемшира, всички бяха в еуфория.

                Уплаших се!?

                Взех парченцето „безпричинна радост” и се изкачих на най-високият връх на планината, нали живея в град на планина и в гора, протегнах ръка нагоре и казах:

-          Връщам ви го!

-          Кое?  - попитаха отгоре.

-          Парченцето „безпричинна радост”, падна от вас.

-          Задръж го – каза глас преизпълнен с безпричинна щедрост – тук има предостатъчно.

Бях забравил, че безпричинните неща никога не свършват!

 

Стефан Стефанов

28.09.2011 GBBG

Категория: Поезия
Прочетен: 3883 Коментари: 0 Гласове: 0
18.09.2011 18:50 - Бъди мъж!
              image
               Още от самото си раждане, всяко мъжко, което разтваря утроба, чува точно този призив. Точно той го съпътства и през целият му живот. Дали ще е малко момченце с почернели от сладкото зъбки, шумен, нахакан и в същото време неуверен юноша, злял  мъж в разцвета на силите си или умъдрял старец, изразът, с който се обръщат към него е все един и същ: „Бъди мъж!”  Лесно е, когато чуваш това цял живот,  да станеш наистина точно това – истински мъж.

                За прелестните създания от розовата страна на земята обаче, нещата не стоят така. Първото изискване към тях е: „Бъди добро дете!” Бащата пък иска „Добро момиче”, майката „Добра дъщеря”. Докато се огледа, тази добра дъщеря, мъжът и иска от нея да бъде „Добра съпруга”, а както знаем съпружеството върви ръка за ръка с майчинството и детето й иска тя да бъде „Добра майка”. Така неусетно и за самата нея, напълно случайно, но съвсем закономерно се появява и любовник, който иска тя да е „Най-добрата любовница”. Но нещата от живота не спират до тук, защото внуците изискват тя да е „Най-добрата баба!” Всички тези роли са по силите на всяка една жена, но само по отделно, а понякога тя е принудена да ги играе по едно и също време в една и съща стая с едни и същи хора – това наистина е прекалено! Точно тогава, понякога и се струва, че чува истинска вълшебна музика за изтерзаната си душа – „Бъди мъж!"

Стефан Стефанов

17.09.2011 GBBG

Категория: Поезия
Прочетен: 909 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 18.09.2011 19:43
 image
Има във Вселената едни същества, които незнайно защо, може би защото нямат къде другаде, слагат по главите си най-различни неща: ластици, шноли, фиби, диадеми, корони, обеци, пиърсинги и каквото им дойде още. То те и по другите части от себе си също закачат невъобразими неща като: пиърсинги, гривни, пръстени, синджирчета и т.н., но да се придържаме към темата.          Вижте с вътрешните си очи следната сцена.          Бог, най- великият Грънчар, по хладина, взема малко парче глина, понамокря я с вода и започва да извайва от нея поредният си непостижим шедьовър.          След като вече е постигнал зашеметяващата форма, преди да изсъхне и да се втвърди, Той и вдъхва дихание и тя става жива душа! Прекрасно малко момиченце със сини морски очи и слънчеви руси дълги къдрици.          Тогава Бог го плясва бащински-окуражително по дупето и му казва с най-любящия си глас: - Хайде моето момичe, иди да си играеш с пясъка. И то, с цялото си божествено великолепие и невинно очарование, се затичва към прималелият от очакване пясък на безметежния океански бряг.          Но какво става? Този рус, съвършен и безгрешен ангел се спира, обръща се и с най-милото си, но същевременно леко укорителено гласче пита: - Ами ластикът ми !? Стефан Стефанов 14.09.2011 GBBG
Категория: Поезия
Прочетен: 1756 Коментари: 2 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: oste
Категория: Поезия
Прочетен: 424878
Постинги: 214
Коментари: 61
Гласове: 378