По онова време този невероятен габровец, който всички знаели като бай Пенчо Семов, бил наистина несметно богат. Приравнени към днешния ден, тогавашните му милиард и половина златни лева са  направо неизброими. Знаели хората за богатството му, но знаели също и за човещината му. В трудни моменти, току някой ще похлопа на неговата порта.

        -Тъй и тъй бай Пенчо, трябва ми помощ за това и това.

        -Колко ти трябват братко? - питал той и после отброявал сумата.

       - Няма да мога в скоро време да ти върна всичките пари – пояснявал човекът и тогава всеки, който отивал при него за помощ, чувал тези думи:

       - Както Бог на мен, тъй и аз на теб! – С други думи: „Всичко е в Божиите ръце”.

С това разговорът приключвал и бай Пенчо Семов, съвсем по християнски, забравял за дълга на човека към него. Мнозина така и не успявали да му върнат отпуснатите им пари, но той никога не ги подсещал да го сторят, не ги подканял, нито ги давал на съд. Защото не се ръководел от човешката максимата: „Каквото ти на мене, такова и аз на теб”, а от божествената такава: „Както Бог на мен, тъй и аз на теб!”

О. Стефан

06.07.2012 GBBG