През диафрагмата засмуквам

Брилянтите на радостта.

Очите страстно ги опипват,

И впиват се в каратността.

Със вдигнат мерник ги преследвам

През оптиката на смъртта.

Но лъжа фино и успявам

Да заблудя дори скръбта.

В коктейл от скорости и бленди

Добавям фокус за привкус.

Гарнирам с варио лежерно,

Финалът – с ISO послевкус.

Нагазвам в цветното усое,

Портрет във ирис се стопи,

А макрото, нахално голо

На акт, престори се дори!

Те мойта гордост са тщеславна

И всички мислят, че съм аз,

А тя виновна е за всичко,

Фотомагията – екстаз!