Целуна пастата разкошна

Настърган леко пармезан.

Просеккото, вечерно хладно,

Кипи - същински див фонтан.

А Леонардо, позапържил,

На печката си, малко лук,

Забърква болонезе вещо

В нощта, и прави се на кук.

Насладата е преголяма.

Гладът и жаждата - по две,

Разправят се като хамали –

Попаднали на бал с царе.

Дванадесет отдавна мина,

Не спи винарната  - ни Рим.

И тази нощ незабравима,

Остави своя вкус любим!