Дойде на пръсти Тишината

И ме превзе, дори без стон.

Мълчанието се нанесе

Съвсем легално в моя дом.

Покоят, после навести ме,

Разгледа стаите подред.

Приседна, уж да си почине

И ми поиска чай със мед.

Във върволица надойдоха:

Смиреност, Нежност, Благослов,

Жертвоготовност безгранична,

Надежда, Вяра и Любов.

А Прошката позакъсняла

Със Изповед дойде в ръка.

О Покаяние съдбовно,

Не идвай тука без сълза.

Ти Милосърдие, не чакай,

Като изпъдено навън,

В едно със пухкавата Обич,

Влезте дълбоко в моя сън.

От тези пречестити гости,

Домът ми засия блажен.

Къде ти, пир, току през пости!

Духовен пир, и то за мен!

Стефан Стефанов

19.07.2009 GBBG