Ръченица

Съсипа ме, размаза ме Светът!
А после Той - Животът, ме подхвана.
Заби в окото ми къс планина,
А в другото и двата океана!

Лицето ми във свежест натопи.
Ливади ширна по снагата тънка.
Изкъпа ме със слънчеви води,
А песента Му беше медно-звънка!

Навсякъде разцъфнаха цветя
И ледове усмихнаха се вито.
Проблясъци, зари и синева
Пометоха прогнилото ми сито.

Май, нямаше да мога да Го спра,
Превземаше и сетните ми кули.
Навлизаше в сърцето на страстта
И глухите държеше да са чули!

Предадох се. Светът, ме сръчка пак.
Животът, се зарадва за двоица.
Преметнахме ръце през рамена
И заиграхме ситна ръченица!

Стефан Стефанов
02.11.2009 г. GBBG