Черните чаршафчета,

Шарените забрадчици,

Белите потничета

И прозрачните презрамчици

Пътуваха заедно

С кораба на мечтите

Към Принцовите острови.

Докато чакаха,

С тръпнещи души и плахи сърца,

Да стъпят на омогьосания бряг на съдбата.

Те хранеха от ръка чайките

С парченца любов и нежност.

Когато корабът акустираше

На Принцовите острови

Те се спускаха надоло

От стръмната му палуба

И потъваха сред борове и пинии

Да търсят своето щастие.

Там ги посрещаха

Розови­те лянове,

Уханните магнолии,

Срамежливите мимози,

разкошните хортензии,

Но нямаше принцове –

Нямаше щастие.

Мили момичета –

Принцеси черни чаршафчета,

Принцеси шарени забрадчици,

Принцеси бели потничета,

Принцеси прозрачни презрамчици –

Отдавна няма принцове,

Дори на Принцовите острови.

От дългото чакане

На чудни принцеси,

Те се превърнаха

В омагьосани чайки,

Които посрещат корабите

Препълнени с мечти за щастие...

Стефан Стефанов

22.07.2010 GBBG