и плъзгам се по нея с часове.

Очите, устните, дъхът, мечтите

по нея бродят същи зверове -

готови да захапят, да разкъсат,

преослепителният смугъл стан,

да тичат дълго и преследват лудо

невероятният магичен блян.

Но щом до нея стигнат те – ръцете.

Щом спуснат се по този водопад.

Смирението – рядко, висше цвете,

променя дивият първичен лад.

Ръцете по природа са омайни

и галят с ласки всичко на света.

Аз само следвам ги, и в чиста нежност

превръщам се след  досег с любовта.

Стефан Стефанов

24.04.2011 GBBG