2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Хафез е седнал срещу мен.
Открили вечната любов,
Ний чакаме за коня стреме
Да полетим напред в галоп.
Хафез е седнал срещу мен
С бокал багряновидна кръв,
Ний пием, мракът ни превзема,
Телата голи как цъфтят.
Хафез е седнал срещу мен
И шепнейки ми газели,
Навлива бавничко поеми,
В кои духът гори, гори.
Хафез е седнал срещу мен,
Омайник стар в омаен час,
Безпаметни и изнурени
Припадат в утринта тела.
Хафез е седнал срещу мен.
Но стига толкоз, че от час
Слуха ми галят вдъхновени
На нейната любов слова!
„За слава на Единосъщната, Животворяща и Неразделна Троица Отца Сина и Светия Дух с благословението на негово императорско величество султан Абдул Азис хан започна да се изгражда този храм… на 3 март 1869 , а беше завършена на 25 септември същата година… с дарения на българското джелебско народно общество в Одрин”.
Тези думи намираме на западната фасада на храм „Свв. Константин и Елена”, едната от двете български църкви в Одрин, която се намира в квартал „Абдурахман”, в махалата „Узункалдъръм” в югоизточната част на Одрин. Построена за по-малко от седем месеца, тя е ярко свидетелство за православната архитектура по онова време.
Тя е трикорабна псевдобазилика с разгърната площ от 600 кв. м. Изградена със смесена каменно-тухлена зидария на гевгирена конструкция, с два реда колони, дървени тавани и интериорни елементи от дървена пластика. Седемдесет икони са били монтирани на иконостаса. Емпориите са били на два ката.
Точно тази наша църква е възстановена и спасена от разрушение от многоброен екип включващ Фондацията на българските православни църкви в Турция, фирма ТОЛОС-ПРОЕСТ, реставратори от най-високо ниво, Дирекцията по вероизповеданията към Министерски съвет, арх. Китов и много други, лично ангажирали се с това боголюбиво и народополезно дело. Храмът е възстановен напълно по старите мерки и запазили се архитектурни образци като: прозорци, первази, тавани, решетки и др. Покрива е възстановен по първоначалната геометрия на оригинала.
Интериорът е пределно изчистен, дървеният иконостас е аскетичен от към декоративни елементи, но пребогат на икони, които са разположени на три реда. Таванът е отново дървен, а подът от мрамор.
Храмът е разположен в дъното на голям двор, от север е изградена нова беседка, а за баланс от юг са поставени три камбани на същата височина. Това е наложено от факта, че църквата няма камбанария. Целият двор е заслан с плочи обградени от трева. За целият проект са изразходвани около 500 000 евро.
Другият храм в Одрин бе спасен по същия начин. С това Българската държава показа, че може да осъществи всеки проект с който се захване. Тъй да бъде и то все по-често.
Бог да благослови всички допринесли за успешния завършек на тази истинска драма.
О.Стефан
Сума смях се изсипа отгоре им,
По моминските кръшни снаги,
И устата ми тръпни напиваха
Водопади от бели вълни.
В полумрака пред свещ коленичили,
Медитирахме, сплели души,
И взаимно, до болка се впивахме,
Коренища могъщи - скали.
И блаженство познали - отричане!
Извисявахме дух и мечти.
Братко, Робърте - скъпи учителю -
Замълчи, замълчи, замълчи...