2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. sparotok
8. planinitenabulgaria
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. tili
14. dalida
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Подреждат се във редове
Със думи строги, ясни, точни
Говорят ни от векове.
Разкриват минало незнайно.
Прославят подвизи, съдби.
Издигат знането народно
И палят хорските души.
Глаголят людете усърдно
На майчиния си език.
Сакрални знаци неуморни,
Печат сте вий за всинца ни!
Със буги-вуги ме залива
Petroff, отрано през деня.
Абсентът, здраво ме полива,
С зеленоока хладина.
А тя, в Пикасовото синьо,
Умело пали захарта,
Със сода нежно я облива
До бяло-кълбеста мъгла.
Най-после и шансон – отлично,
Добавям лед, звъни кристал…
Все по-загадъчно и лично,
Понасям се на облак бял.
С финалните акорди морни,
На песента, и на страстта,
Пелинът, свойта мрежа хвърля,
И властно иска си дела.
Добре, че тя е тук във синьо,
Загръща ме с вечерен шал
И води ме в градина лунна
Да засадя гора печал.