2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Фиренце, приказка любима,
Чета те още от дете
Когато в грейнала градина
Заведе малкото момче!
Невероятните шедьоври
На гениалните творци,
Изписаха във мене фрески
От стилове, лица, дворци.
А статуите как обичам,
Джардини Боболи, мечти.
По Понте Веккио да тичам
Цял в злато, слънце и лъчи.
През коридора на Вазари
Промъквам се като крадец,
Безумно дръзнал да опразни
Двореца Питти до конец.
И Санта Кроче – пантеонът,
Препълнен с памет и души,
Въртели здраво колелото
На западните висини.
Накрая тя, любимата ми –
Санта Мария със цветя,
Смирено влизам, и започва
Вечернята на радостта!
Красавецо ти тъй си хубав!
Бледнее вечерна заря,
усмихват се звездите чудни...
чаровен си като роса!
Красавецо ти тъй си хубав!
Сияещ в тая мрачина.
Към теб е устремен просторът,
към твойта бяла светлина!
Красавецо ти тъй си хубав!
В нощта обаче, във нощта,
в зори разискрено поточе
на изток секва ти дъха!
Красавецо ти тъй си хубав!
Блестящ си, светъл, лъчина!
Да имах твойта смелост - ето,
звезда бих станал аз, звезда!
"Крилата на мъжете са конете.
Крилата на жените са децата."
/народна песен на конните народи/
Не ще отмине, сестро, този жребий
душата ти, тъй жадна за дете,
ще дойде то и всичко ще подреди
във хаоса на твойто битие!
Венецианската ми маска
всред карнавала ме откри,
целуна нежно гордостта ми
и с биле страстно ме опи.
На кея първо ме заведе,
Сан Марко чакаше ме там,
щом влязох в златната му пазва,
той стана моят личен храм.
С квадригата препуснах бясно
по хълмите на древността -
Риалто, чудните гондоли,
Санта Мария - красота.
Във лабиринта от канали,
загубих се, и се смалих.
На бара бляскав на живота,
мартини россо кротко пих.
Но той отказа да ме пусне,
духът на маската, уви.
И нищо, че е на стената -
Венеция във мен кипи.