По устните смехът расте.

Ръцете сякаш са филизи.

В червено слънцето пече.

Страстта разкъсва бели ризи.

Любовна музика звучи,

Срастнати сърцата бият,

През кадифените очи

От чаша обща вино пият.

Дъхът отдавна е един

Изгарящ, вплелите се двама,

Безпаметно незабравим

Изпепелява им вигвама.

Една сълза разсече с вик –

Помете, двойната магичност.

Разкъса, приказният лик

И върна, хаосна първичност.

Комодският варан захапа

Във транс неистов сладостта.

Отпусна жертвата свободно

И се излегна във прахта.

Не, няма никаква отрова.

Той няма даже и душа!

Е диша и се размотава

Но не очаквай милостта!

Изтичат сетните му капки.

Животът в черно прокърви.

Варанът, бавно го обхожда,

Като че искрено скърби.

Не може никой да избяга

От хапещата му уста.

На островната си държава,

Той сее смърт и самота!

Хаотични метеори

Щъкат си насам, натам.

Виждам, че им е забавно –

Римски свещи, цели в плам.

Щом пък в пясъка заровя

Босите си ходила,

Криви раци изпълзяват

И започва се една…

Електронът, заигра се

С някакви протони три.

Май обратно – извинете,

Твърде дребни са нали?

Вятърът пък по полето

Рита си бодли с крака.

Прави финтове върховни

И не спазва правила.

А гърдите на жените –

Те си имат свой живот.

Там почиват си очите

И забавят своя ход.

Детски смях, как да забравя?

Слънчев лъч и тишина.

Жаба в блатната утроба,

Мъх по северна стена.

Има още: ручей бистър,

Устието на река,

Пряспа снежна и кокиче,

И жужене на пчела,

Облак пухкав, дъжд среднощен,

Конски бяг, сокол стрела,

Камък в речното корито,

И назъбена скала… … … … … ….

Чудесата с туй не свършват,

ТОЙ твори ги всеки час.

Нито намек за отплата –

От сърцето МУ за нас!

На огневата мощ съдбовна

Подавам твърдата ръка.

Стоманата блести върховна -

Фиксира ме с око резба.

Върти се в дясно барабанът.

Петлето удря по смъртта.

Разплискан бива океанът,

Червен като виталността.

А той дими със пура странна,

Невъзмутим във две ръце.

И само Тя – Смъртта уханна,

Затопля ледено сърце!

Не искам да й го натяквам,

Но картите раздавам аз!

От де извади тази дързост,

Прецака ме със хъс от раз.

Реших веднага да контрирам.

Те хвана дългата боя

И докато се окопитя,

Ошушка ме като метла.

Започнах леко да заеквам,

Да се потя и да трептя.

Тя мина метър и отмъкна,

Поредна купчинка евра.

Напълно разорен и жалък,

Заложих сетния си блян.

Спечели го без да се бави

И ме остави гол, и сам!

Е слава Богу – пак свободен!

Това победа и нали!?

Но в жарката постеля нощна

С капо ме щедро надари!!!

Е слава Богу – пак свободен!

Това победа и нали!?

Трохичките що й подхвърлих,

Не чинят нищо без сълзи!!!