Огледало

На неповторимата Радослава Богданова

Неповторимият отблясък

На сребърната му душа,

Извиква тръпка по снагата

И смут в трептящите сърца.

По него лик не се задържа

И спомен няма от преди.

За бъдеще да не говорим,

То само днешното следи.

Щом се изправиш ти пред него,

Двубоят вече е решен,

Чрез аржентинската магия

От сабята му поразен.

През твоите очи то гледа,

Със тебе жестове дели,

Но не е маска ни икона,

По него бръчка не личи.

Като потомствен благородник

То пази тайни светове –

Разголени пред него лудо

Съдби, от древни векове.

Поискай си го за приятел.

Не скривай земният си лик

И то ще те дари богато,

Със истината всеки миг!

Стефан Стефанов