Не срещай…

Не срещай ти вино със устните

От друго опиват се те.

Малини червени засмукали

И сладкият дъх на момче.

Пияни от срещите в тъмното,

Разсипват вълшебни слова –

Брилянти от радости сбъднати,

Шампанско от смях и тъга.

Разпукват се страстно те – устните.

Ухае червения цвят.

Целунати биват мечтите ни

И тръпнещ е целият свят.

Стефан Стефанов

17-18.03.2010 GBBG

Живот

На бойната сцена наречена

От някой вълшебно – Живот,

Яви се върховният варварин

Загърнат във черния код.

Със знаме ушито от страхове,

Развяно на грозният щик,

Препускаше лудо из пустата,

Безпаметно този войник.

Чрез ярост, жестокост, насилие

Помиташе той светове.

Дори не туптеше сърцето му,

От глетчер сковано то бе.

Така триумфално съсипваше

Безкрайната цветна дъга,

До горе заровил ботушите

Във черната вече земя.

Когато в пожари бе сцената,

Наречена скръбно – Живот,

А той бе заграбил и слънцето

Свалено от синия свод.

Тогава отнякъде мъничка,

Със синкаво сини крила,

Във дланите груби и кървави,

Се сгуши нищожна съдба.

През призмата синя на чувствата

Премина духът му смутен.

Разложи се мигом ръждивото

И сипна се новия ден.

Захвърли оръжия пагубни.

Прегърна поля и гори.

Сърцето му – късче от глетчера

Във аквамарин прокърви.

На сцената нежно наречена -

Живот всред цветя и мечти,

С наслада отпиваше сокове

От щастие, мир, добрини…

Стефан Стефанов