Отхапвам от чашата жълт кехлибар,
до дъно се спускам в уханната жар.

Прецеждам звездите през погледа чер,
но целя се в нея - като смърт в офицер.

Трептящите вени шепнат прости,
атлазени пръсти зоват остани.

Вибрира покоят, звъни тишина -
приятелка моя със вкус на жена.

Потапям се още, и още веднъж,
главата ми пламва, в сърцето ми дъжд.

Дали да докосна ябълков цвят,
или пък от моста с краката назад...