Фиренце, приказка любима,

Чета те още от дете

Когато в грейнала градина

Заведе малкото момче!

Невероятните шедьоври

На гениалните творци,

Изписаха във мене фрески

От стилове, лица, дворци.

А статуите как обичам,

Джардини Боболи, мечти.

По Понте Веккио да тичам

Цял в злато, слънце и лъчи.

През коридора на Вазари

Промъквам се като крадец,

Безумно дръзнал да опразни

Двореца Питти до конец.

И Санта Кроче – пантеонът,

Препълнен с памет и души,

Въртели здраво колелото

На западните висини.

Накрая тя, любимата ми –

Санта Мария със цветя,

Смирено влизам, и започва

Вечернята на радостта!