Комодският варан захапа

Във транс неистов сладостта.

Отпусна жертвата свободно

И се излегна във прахта.

Не, няма никаква отрова.

Той няма даже и душа!

Е диша и се размотава

Но не очаквай милостта!

Изтичат сетните му капки.

Животът в черно прокърви.

Варанът, бавно го обхожда,

Като че искрено скърби.

Не може никой да избяга

От хапещата му уста.

На островната си държава,

Той сее смърт и самота!