По устните смехът расте.

Ръцете сякаш са филизи.

В червено слънцето пече.

Страстта разкъсва бели ризи.

Любовна музика звучи,

Срастнати сърцата бият,

През кадифените очи

От чаша обща вино пият.

Дъхът отдавна е един

Изгарящ, вплелите се двама,

Безпаметно незабравим

Изпепелява им вигвама.

Една сълза разсече с вик –

Помете, двойната магичност.

Разкъса, приказният лик

И върна, хаосна първичност.