ме кани да потегля с кръст на път.

И походът на подвиг и мълчание,

да свърши с преминаване отвъд!

С  търпение напълних си торбичката,

смирение налях в прозрачен съд,

и даже смелостта облякох всичката,

и с упование поех на  път.

Нагоре, все нагоре ме издигаше,

стремеж – наречен вяра и любов.

Надеждата сърцето ми подпираше,

и винаги за крачка бях готов.

През бурите наречени вълнение,

през дъжд и сняг от мисли и мечти,

пътека следвах - сладко дръзновение -

въздигането почна да личи.

Когато блесна Атос с ореола си,

от слънце и духовна светлина  -

бях там, съвсем зашеметен, но спомням си,

нагоре продължих, към святостта!

Стефан Стефанов

23.04.2011 GBBG