Със безразличие

Ти нищо не поглеждаш,

Отпуснал мисли и глава.

Към себи си се вглеждаш

Не тревожно,

Мечтаеш съвършена пустота.

Отрекъл си околните животни,

Отрекъл си и тая пустота.

Свойте задължения без ропот

Отхвърлил си, когато си разбрал.

Безумен, безразсъден, безподобен!

Как искам да съм вързан

С твойта връв!

Веригата каторжна моя

Със твоята желязна да сменя.

Ти нито искаш, нито някой може...

Към тебе никой не е благ ни зъл.

Не съществуват те за тебе духом,

В ритниците, духът е друг.

Безумен, безразсъден, безподобен!

Ще те постигна. Вярвам във това!