Хаотични метеори

Щъкат си насам, натам.

Виждам, че им е забавно –

Римски свещи, цели в плам.

Щом пък в пясъка заровя

Босите си ходила,

Криви раци изпълзяват

И започва се една…

Електронът, заигра се

С някакви протони три.

Май обратно – извинете,

Твърде дребни са нали?

Вятърът пък по полето

Рита си бодли с крака.

Прави финтове върховни

И не спазва правила.

А гърдите на жените –

Те си имат свой живот.

Там почиват си очите

И забавят своя ход.

Детски смях, как да забравя?

Слънчев лъч и тишина.

Жаба в блатната утроба,

Мъх по северна стена.

Има още: ручей бистър,

Устието на река,

Пряспа снежна и кокиче,

И жужене на пчела,

Облак пухкав, дъжд среднощен,

Конски бяг, сокол стрела,

Камък в речното корито,

И назъбена скала… … … … … ….

Чудесата с туй не свършват,

ТОЙ твори ги всеки час.

Нито намек за отплата –

От сърцето МУ за нас!