Днес Харпията изпояде
кристалният ми слънчев стан.
Красива птица - превъзходна,
ловува нас, мъжете с плам.

От нея нищо не опазих,
ритона, кратера свещен,
двуногата ми колесница,
конете ми - мечти без плен.

И ложето със балдахина,
в което страстно спеше с мен,
изчезна, тихичко замина,
отнесе полъха зелен.

Последно дръзна да открадне,
да вземе, бойният ми шлем,
щитът и мечът - смъртно верни,
сандалът с ремък закрепен.

Застанах гол и бос пред нея -
жената Харпия в нощта.
Прекрасна птица - превъзходна,
в сърцето ми накрай се взря!