Монашеска награда

Напълно отстранил от пътя,

Светът и егото си той,

Сам пали го и се потапя,

Във жежкия молитвен зной.

Щом тя, удари неразбрана –

Камбаната, сред пустошта,

Отдръпва залък от устата,

Оставя четки и пера.

И всичко друго мигом чезне,

Най-важното сега стои -

Във дивен разговор със Бога,

Душата да се услади.

Блаженство, потрес и наслада.

Екстаз струящ от вси страни –

Монашеска награда малка,

За подвизи, обети дни…

Стефан Стефанов

19.07.2009 GBBG