С какво са днес ръцете ти заети?

С коситба, с кръстен знак за благослов?

Или понечили да милват цвете,

Лице да галят с чудната любов?

Дали не сресват двете ти хлапета?

Дали не плискат океан в лице?

А може би рисуват упоени

На танца страстен волните криле?

А камъкът как могат да извайват,

Дървото и метала с векове.

Да носят тежко без да се повайват,

Да ринат безподобни снегове.

По струните да лепнат са готови,

По хълмите на влюбена жена.

Да пазят завет на свещта съдбовна

И милват нежно скръбната душа.

С какво там още те са днес заети?

Със писане по белия мегдан?

Да сеят смърт по бойните полета

Или неистово да зидат храм?

Невероятно силни и разкошни,

Преливащи от нежност и от плам,

Дарени ни да бъдем най-могъщи -

Но никога завързани от срам!

Стефан Стефанов

05.06.2010 GBBG