Домашният ми ангел ми показа

Сърцето си – пулсираща любов.

Бе толкоз близко, можех да го хвана,

Във шепите на моя благослов.

Прегърнах го, той вля във мен наслада

И тръгнахме след устремния зов.

Накрая се стопихме в светлината

И сляхме се с Всемирната Любов.

Безкраят бе приятел от квартала,

А Вечността момиченце с цветя,

Нагазили тъй дръзко във нещата,

Играеха най-странната игра.

Когато се завърнах, той бе тука,

Домашният ми ангел – благослов.

За мене то изпълваше простора,

Сърцето му – пулсираща любов!