На миглите си Пролетта

Разпъна цветни панаири.

Жужат разпалено цветя,

Оркестър пъстър нежно свири.

По пръстите и ромолят

Акордите на красотата.

В нозете нежно се тълпят

Стада, поля, ята в позлата.

Ухания, гърмежи, звън

И въртележки лекокрили,

Прогонват зимния ни сън,

Зареждат ни със нови сили.

Премилостива, остани!

С целувки аз ще те обличам –

Но Тя към Лятото лети

И дръзка, смело се съблича!