Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Поезия, публицистика, изобразително изкуство, музика...
Автор: oste Категория: Поезия
Прочетен: 557497 Постинги: 214 Коментари: 61
Постинги в блога от Януари, 2010 г.
27.01.2010 11:19 - Къпина
image

По-дива от черна къпина
По-сладка от меден нектар
Тя впи се във мойта родина
И цяла заля я с пожар

Категория: Поезия
Прочетен: 2445 Коментари: 0 Гласове: 0
26.01.2010 13:45 - Стил
image

Стил

 

Облече малка черна рокля

И сложи тъмни очила

И шапката бе в тона нощен

В едно със чанта и пера

 

От всякъде стилът струеше

Ноар наричан във Пари

Но щом го зърна – то избухна

В кармин и пурпурни лъчи

 

Разкъса черната прокоба

Захвърли тъмната съдба

Нощта дори отстъпи тиха

Щом в нея гола засия

 

Блестящи фойерверки цветни

Заря от пищтни викове

Дъга притисна се в небето

А тя в очите на момче

 

Стефан Стефанов

26.02.2010 GBBG

Категория: Поезия
Прочетен: 2344 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 27.01.2010 11:20

Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

Невярващото бебе:
~ Вярваш ли в живота след раждането?

Вярващото бебе:
~ Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

Невярващото бебе:
~ Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?

Вярващото бебе:
~ Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и да ядем с устата си...

Невярващото бебе:
~ Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса...

Вярващото бебе:
~ Въпреки това, не се съмнявам, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само...

Невярващото бебе:
~ Но никой не се е върнал от там! Животът просто свършва с раждането! С други думи - животът не е нищо друго, освен страдание в мрака...

Вярващото бебе:
~ О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас!

Невярващото бебе:
~ Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш, че е Тя?

Вярващото бебе:
~ Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

Невярващото бебе:
~ Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува...

Вярващото бебе:
~ Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Вярвам, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти? 

Неизвестен автор.

Категория: Поезия
Прочетен: 854 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 22.01.2010 11:16
20.01.2010 17:29 - Отмина ме...
image

Отмина ме детството свято.
Прескачам вълна свед вълна.
Ще спра ли да бъда когато,
Задъхан пропусна една!?

Недко Косев
Габрово
Категория: Поезия
Прочетен: 4585 Коментари: 0 Гласове: 0
07.01.2010 23:11 - Дамски клуб
image


Посвещава се на преослепителните създания от Габровският дамски клуб


Във клуба им живот кипи

Шампанско, рози, Булгари.

 

Париж, Венеция и Рим,

В едно с Глинажа и Максим.

 

Блестят зениците в нощта

Рисуват с устни червила.

 

Сърца отворени – любов,

Взаимност, близост, нежен зов.

 

На токчета пристигат те

В шифон, тафта и кадифе.

 

Преослепителни жени

Със силуети на сърни.

 

О, дамски клуб неповторим,

Дари ме с миг незабравим!

 

Стефан Стефанов

07.01.2010 г. GBBG


Категория: Поезия
Прочетен: 989 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: oste
Категория: Поезия
Прочетен: 557497
Постинги: 214
Коментари: 61
Гласове: 378